Граничното разстройство е често срещано личностно разстройство. Терминът „гранично" произлиза от миналото, когато се е смятало, че това е състояние на границата между психоза и невроза. Днес този термин се смята за заблуждаващ и често бива заменен с термина емоционално нестабилна личност.
Хората страдащи от това разстройство се отличават с променливи настроения, импулсивност и понякога безразсъдно поведение, проблеми с връзките и самонараняване.
Граничното разстройство се проявява най-вече в късното юношество и ранната младежка възраст. Рядко се диагностицира при деца, тъй като тяхната персоналност все още не е изградена.
Може би страдате от гранично личностно разстройство, ако от продължително време преживявате поне пет от следните поведенчески шаблони (по МКБ):
- Изпитвате ужасяващ страх от изоставяне и предприемате екстремни мерки то да не се случи;
- Изпитвате много интензивни емоции, които продължават от няколко часа до няколко дни и се сменят бързо;
- Нямате ясна представа за това кой сте и това може да се променя в зависимост с кого сте в дадения момент;
- Имате много интензивни, но нестабилни връзки;
- Действате импулсивно и често се впускате в рисковани и опасни поведения;
- Суицидни мисли и/или самонараняване;
- Чувство на празнота, отегчение и самота;
- Изпитвате неуместен, силен гняв и неспособност да го контролирате;
- Под стрес можете да се чувствате параноидни или да имате психотични изживявания;
- Липса на смисъл или тъга.
Диагностицирането на граничното разстройство е много трудно и изисква продължително наблюдение. Заради честата смяна на настроенията, импулсивното и рисково поведение, често може да се сбърка с биполярното разстройство. Основната разлика е, че настроенията се сменят много по-бързо, за разлика от биполярното разстройство където са с много по-дълъг период на продължителност.
Ако страдате от гранично разстройство не бива да се отчайвате. Прогнозата е добра когато се потърси подходяща психотерапевтична помощ, базирана най-вече на диалог.
При този вид разстройство, медикаментозното лечение не е препоръчително, освен в случаите когато е необходимо да се подтиснат някои особено изразени и опасни симптоми.