Повечето хора проявяват нарцистични черти в определени ситуации. Това разбира се не е предпоставка за поставяне на диагноза.

При този вид разстройство индивидите се характеризират с арогантно и грандоманско поведение, снобизъм, постоянна нужда от възхищение от другите, чувство за собствена значимост и невъзможност да разпознават други чувства, освен собствените си.

В ежедневието такива хора са наричани просто нарцисисти, а по-леката форма на разстройството е известна като нарцисизъм.

Нарцисистите често са описвани като себе-центрирани, манипулативни, изискващи и надменни.

Основно при тях е, че имат високо самочувствие, но високото самочувствие само по себе си не означава нарцисизъм. Докато хората със самочувствие обикновено са скромни и смирени, то нарцисистите рядко проявяват тези черти.

Симптоми (по МКБ):

  • Имат преувеличено чувство за собствена важност/значимост;
  • Пълна липса на емпатия (невъзможност да се разпознаят чувствата на другите);
  • Изискват прекомерно възхищение;
  • На критика реагират с гняв, срам или унижение;
  • Държат се сякаш заслужават специално отношение;
  • Често са арогантни и високомерни, в същото време много раними;
  • Заети са с мисли и фантазии за грандиозен успех, могъщество, красота, нереалистична любов;
  • Имат чувство за превъзходство над останалите и смятат, че могат да бъдат разбрани и свързани само с равностойни;
  • Преувеличават успехите и талантите си;
  • Предразположени са към чувства на силна ревност и завист или мислят, че другите им завиждат;
  • Използват другите за постигане на собствените си цели;
  • Голяма част от времето си прекарват в самонаблюдение („синдрома на огледалото") и самовъзхищение;
  • Почти е невъзможно да поддържат здравословни връзки;
  • Имат обсесивен интерес към себе си.

Нарцистичното разстройство обикновено се диагностицира в зряла възраст и в изключително редки случаи в младежка възраст, като симптомите трябва да са налице поне една – две години.

Поради чувството за собствено величие и съвършенство, страдащите от това разстройство търсят помощ в изключително редки случаи, докато поведението им не започне да оказва неблагоприятно влияние върху всички сфери на живота им.

Препоръчва се дългосрочна индивидуална и/или групова терапия, в процеса на която се научават да разпознават чувствата на другите и да се адаптират към средата.