Способността да се реагира бързо в застрашаваща ситуация ни е позната още от времето на нашите предци. В отговор на надвисналата опасност мускулите се стягат, вниманието се фокусира и нервите се подготвят за действие – „бий се или бягай". В днешния комплексен и забързан свят, стресовите фактори са по-скоро психологически или социално базирани.
Трудно е да се даде дефиниция на стреса, тъй като ефекта от него е индивидуален. Специалистите определят стреса като всеки външен стимул, който заплашва хомеостазата – нормалното равновесие на телесните функции. Липсата или загубата на контрол е особено важна характеристика на тежкия психологически стрес, което може да има и физиологични последици. Най-вредни са хроничните аспекти на стреса.
През последните няколко десетилетия, обаче изследователите са установили, че също така стресът може да помогне на тялото. Когато се сблъскат с критично физическо предизвикателство, правилно контролирани реакции на стрес могат да осигурят допълнителна сила и енергия, необходими за справяне със ситуацията. Освен това острият физиологичен отговор на стреса предпазва мозъка и тялото и помага за ре-установяване или запазване на хомеостазата, но продължителният стрес може многократно да увеличи физиологичните реакции на самия стрес, или да се стигне до невъзможност да се спрат.
Хроничният стрес
Какво е общото между изнервения човек на касата в супермаркета, или седящия в задръстване, с бягащия хищник, както е било в началото на човешкото съществуване? Ясно е, че тези дейности са много различни, но те провокират едни и същи телесни отговори – освобождаването на хормони (глюкокортикоиди и адреналин), подобряващи паметта, повишаване функцията на имунната система, повишаване на мускулната дейност и възстановяване на физиологичното равновесие. Когато тези хормони продължават да се освобождават за дълъг период от време, последствията могат да бъдат негативни: паметта е нарушена, функцията на имунната система е подтисната, и енергията се съхранява като мазнина.
Прекомерното отделяне на глюкокортикоиди води до отслабена мускулатура. Повишено количество глюкокортикоиди и адреналин допринася за хипертония, атеросклероза и затлъстяване в областта на корема.
Засягане на различни системи в организма
Много от системите на тялото могат да бъдат засегнати от стреса. Имунната система получава сигнали от нервната система, а също така е чувствителна към много от хормоните циркулиращи в организма, включително хормоните на стреса. Въпреки, че в краткосрочен план повишаването на стресовите хормони улеснява функционирането на имунната система и може да бъде защитно срещу болестотворни патогени, непрекъснатото излагане на глюкокортикоиди подтиска имунната система, често с негативни последици.
Важен определящ фактор на съпротива или податливост към болест, може да бъде личното чувство на контрол, за разлика от осезателната липса на контрол или безпомощност. Този психологически фактор може да обясни големите индивидуални различия във физическия отговор на стреса.
Сърдечно-съдовата система също получава сигнали от вегетативната нервна система и стресиращи преживявания имат непосредствени и преки ефекти върху сърдечната честота и кръвното налягане. Когато стресовите фактори са хронични и психологични, ефектът може да бъде вреден и резултатът може да бъде ускорена атеросклероза и повишен риск от сърдечен удар.
Чрез психотерапия, релакс и спорт много от негативните последствия причинени от стреса, могат да бъдат предотвратени.