Конфликтите и гневът са неизбежно явление във всяка връзка. Когато има споделяне и желание да бъде чута другата гледна точка, те могат да бъдат много градивни и здравословни за отношенията.
Когато конфликтите придобият вербално, емоционално или физическо измерение, при което единият влиза в ролята на насилник, а другият в ролята на жертва, и това е циклично повтарящо се — тогава говорим за насилие.
Домашното насилие се използва с една единствена цел — спечелване и поддържане на тотален контрол. Насилващия всява страх, вина, срам, заплахи, нараняване за да държи жертвата си под контрол.
Признаци на емоционално или физическо насилие
- Изпитвате страх от партньора си през повечето време;
- Избягвате определени теми, за да не го ядосате;
- Вярвате, че заслужавате да бъдете наранени;
- Чувствате се емоционално сковани и безнадеждни;
- Вярвате, че сте човек без стойност.
Характеристики на насилническото партньорство
- Ви унижава и крещи;
- Критикува ви и принизва усилията ви;
- Игнорира или подценява мнението ви;
- Обвинява ви за собственото си поведение;
- Вижда ви като собственост или сексуален обект.
Тактики на насилниците
Доминиране: Взима еднолични решения и очаква пълно подчинение.
Унижение: Кара другия да се чувства без стойност.
Изолация: Опитва се да изолира жертвата от околния свят, забранява срещите с роднини и приятели.
Заплахи: Използва заплахи за поддържане на страх — да нарани партньора, децата или сам себе си.
Отричане и обвинение: Разработва извинения и минимизира своето поведение или обвинява партньора.
Цикъл на насилието
Насилие → Вина → Извинения → Нормално поведение → Фантазия и планиране → Създаване на ситуация → Насилие.
Между епизодите на насилие обикновено следват извинения, съжаления и любовни жестове. Насилващият обещава промяна, което затруднява решението за прекратяване на връзката.
Ако живеете в условия на домашно насилие, потърсете психологическа помощ и не се срамувайте да позвъните в полицията при застрашаваща ситуация.