Храненето е базова нужда. Чрез храненето и дишането ние за първи път влизаме в контакт със заобикалящата ни среда. Дишането е автоматизиран процес, който ни поставя ограничения извън нашия контрол, докато храненето ни дава възможност за избор, контрол върху количество и качество, както и удоволствие и удовлетворение.

От връзката ни с храната могат да се намерят много аналогии за начина, по който се свързваме със себе си и с другите. Ние сме „гладни" за емоции, „предъвкваме" мислите си, „поглъщаме и премиламе" информация, „абсорбираме, асимилираме и интегрираме" това което ни е необходимо и „изхвърляме" ненужното.

Чрез процеса на хранене ние се научаваме:

  • На интимност и близост — когато сме бебета, имаме нужда от човек, който да ни храни. Докато ни хранят, обикновено ни гушкат. Започваме да свързваме храната с близостта и интимността.
  • Поведение, мислене и усещане — начинът, по който са ни хранили, може да се отрази на тези аспекти. Ако майката налага храна въпреки сигналите на детето, то може да започне да приема информация без отказ.
  • Удовлетворение или неудовлетворение — научаваме се да усещаме кога сме сити и кога ни е достатъчно, дали е правилната храна за нас и имаме ли нужда от още нещо.
  • Избор и отказ — с въвеждането на разнообразна храна, детето проявява собствен вкус и отказва храни, които не харесва. Ако родителите проявят уважение, детето се научава да следва собствените си нужди.
  • Диференциация и споделяне — учим се да се отдиференцираме от другите, но и да споделяме. На масата със семейство и приятели делим не само храната.
  • Контрол — храненето е може би единствената сфера в живота, която подлежи на нашия контрол. Загубата на избор или контрол е сигнал за сериозно затруднение и предвестник на хранително разстройство.
  • Подкрепа и самоподкрепа — храната служи за подкрепа на сватби, кръщенета, рождени дни, погребения.
  • Заземяване — храната ни припомня, че имаме тяло. Когато уважаваме нашето тяло, ние уважаваме себе си.

Храната като индикатор на психичното състояние

Ако наблюдаваме начина си на хранене или нуждата ни от определен вид храна, това би могло да ни даде информация за това какво се случва с нас. Няма универсални правила — нуждата от шоколад може да е свързана с ниски нива на серотонин, нужда от интимност или нужда от бърз въглехидрат.

Когато нещо се случва с нас, ние променяме начина си на хранене. При депресивно състояние обикновено се наблюдава липса на апетит. При анорексична тенденция, отказът от храна е паралелен с отказа от контакт. Когато не получаваме това, от което имаме нужда отвън, често го заместваме с храна.

Заключение

Важното е да отворим сетивата си и да се доверим на това, което нашето тяло ни подсказва, без да се поддаваме на модни тенденции и външни влияния. Всеки от нас е уникален и има различни нужди. Никой не знае по-добре от нас, от какво точно имаме нужда за да се чувстваме добре.