Обидата е силно негативно чувство, което предизвиква неприятни преживявания и усещания, може да доведе до блокиране на контакта и дори физическо заболяване.
Спрях да се обиждам тогава, когато разбрах, че реалността не винаги съвпада с моите очаквания, и че реалността е различна за другите. Слънцето грее за всички, но всеки го вижда различно, според своето си възприятие и моментно състояние.
Спрях да се обиждам, когато опознах по-добре себе си без да се съдя, защото осъждането ме ограничава от това да приема много аспекти от личността си.
Спрях да се обиждам, когато се научих да се ценя повече и да търся повече собственото си одобрение, отколкото одобрението на другите.
Спрях да се обиждам, когато осъзнах, че обикновено другите не виждат мен, а образа, който са си създали за мен.
Спрях да се обиждам, когато се научих, че мога да казвам „да", но мога и да казвам „не", и че другите също имат право на това.
Спрях да се обиждам, когато разбрах, че хората реагираме според собствения си опит и на база на собствените си травми.
Спрях да се обиждам, когато ми стана ясно, че никой не може да бъде спасен, ако сам не пожелае.
Спрях да се обиждам на другите и станах състрадателна за отношението им, когато разбрах, че човек може да ми даде само това което носи.
Спрях да се обиждам на хората, които ме критикуват, защото вече знам, че са два пъти по-критични към себе си.
Спрях да се обиждам, когато осъзнах, че не е нужно хората да приемат това което давам.
Спрях да се обиждам, когато се научих да поемам отговорност за собствените си действия.
Спрях да се обиждам, когато видях колко е болезнено за другите това, че се променям.
Спрях да се обиждам, когато толерантността ми към грубост се сниши и осъзнах, че от мен зависи, как и до къде допускам другите да се отнасят с мен.
Спрях да се обиждам, когато осъзнах, че хората които ме обиждат се опитват да се справят със собствената си обида и огорчение.
Спрях да се обиждам, че някои хора ме приемат за даденост и се замислих как аз съм допринесла това да се случи.
Спрях да се обиждам, и приех, че да губиш хора е нормално и неизбежно.